В днешни дни широко битува разбирането, че откакто икономическата криза хвана в своята хватка нашата държава, българките, както между другото и останалите жители на страната, са започнали да търсят всевъзможни начини за оцеляване. Някои от тях избягаха в чужбина за да работят, други за да се омъжат за богатия младоженец в Америка или Австралия, и така нататък. Но по-голямата част от тези, които са останали в България, за да оцелеят, избират да работят някаква напълно различна работа от професията, с която са се занимавали основно, както и от това, което са изучавали в образованието си. Принудени са да правят това, тъй като портфейлът им не се пълни вече и наполовина, в сравнение с това, което е било преди.

Горещата версия на кризата

При тази ситуация обаче, се забелязва следният феномен: колкото по-малко пари изкарват българките, толкова повече започват да се грижат за външният си вид. Ефектни дрехи от прозрачни тъкани, с дълбоки деколтета, високи токчета, перфектна прически, професионално поддържани вежди, красиви и дълготрайно лакирани нокти по последна технология в салони, които не са съществували преди кризата.

В този ред на мисли, не бих могъл да повярвам, че ефирните създания на страната ни творят и танцуват с всичкото това бляскаво суетене и парфюми,  за да се харесат една на друга… Разбира се че целта им е да съблазнят мъжете. И поради каква причина? За просто потвърждаване на красотата им? Моля, моля, не пасем трева. Правят го за да съблазнят мъжете – потенциални спонсори, които да им покриват нуждите, от малките разходи и храната, до наема и обучението.

Да, възможно ли е в 21 век, и при положение че българската жена е извоювала своята независимост след толкова усилия, доброволно да търси финансово стабилен мъж, който е готов да посрещне нейните нужди.

Любовта е скъпо усещане

Вече малко момичета пазят моралните ценности, наследени от майките им. Повечето се срещат с колкото повече мъже може, стига да са почти напълно сигурни във финансовото им положение, с цел да намерят амбициозния спонсор, който ще бъде готов да им предложи това, което не могат да си позволят сами.

Не трябва да бързаме да критикуваме с лека ръка това, което правят тези момичета. Те просто се опитват да оцелеят без лишения. Младите момичета имат детски мечти и потребителски нужди.

Та нали през 50-те и 60-те години на миналия век, много млади момичета са били сватосвани за доста по-възръстни от тях мъже, или пък са поощрявани да започват сериозна връзка, като са минавали за ‘’племенници‘‘, с такива мъже, които днес наричаме sugar daddies (захарни татковци). И всичко това само заради парите и имуществото им?

Така кризата подтиква българките да търсят някой, който да се грижи за тях, и след като бързо са изчерпали възможностите на социалния си кръг, те се втурват към социалните мрежи в търсене на подходящия мъж, там където всеки може да създаде фалшив профил. И там, където те се мъчат още повече, излизайки на среща или обвързвайки се с мъже, които даже не се и доближават до публичния си профил си в Интернет.

Тук ще намериш това, което търсиш

И тогава българските момичета откриха сайтовете за запознанства в чужбина, като на първо място идва www.seekingarrangement.com. Разбира се, било е малко трудничко да излязат на среща, за да опознаят някой, които живее в Лос Анджелис или Сидни. Чудодейно, на техните  екрани се появяват български сайтове за запознанства, но и те бързо ги разочароват. Тогава вниманието им се насочва към  www.lunona.com. Сайт с реални профили на финансово силни мъже, които искат да се запознаят и да забавляват красиви жени. Сайт, който предлага предлага на красавиците подаръци и безплатна регистрация.

Да, благодарение на кризата българските жени станаха много по-възприемчиви към поканите за срещи. Да, те предлагат своето време и компания, имайки очаквания за финансови възнаграждения. И да, и българските жени имат душа, която се нуждае да задоволи своите потребности. Както се казва в една стара песен: “Кой минава само с любов ако е гладен?”

И така, явно вследствие на кризата момичетата на България сега са по-леснодостъпни, но кои сме ние да ги съдим?